В търсене на баланса

Posted: January 25, 2011 in български, свободно време

Докато се наслаждавате на хубавото време и жадувате спокойствие в близкия парк, не е изключено отнякъде да се появи тумба зрели хора с небрежен вид и да се втурне да оглежда, опипва и увива с нещо стволовете на дърветата наоколо. Не бързайте да се скандализирате или отдалечавате. До 15 минути любопитството ви ще бъде задоволено.

Лентирането е модерен градски спорт, който предлага нови възможности за бързо, достъпно и изключително забавно презареждане на силите

Фабрична лента, две дървета, чифт равни обувки или боси крака – и веселбата може да започва. Ако окачим още ленти между дърветата, съберем приятели и пуснем музика, имаме маймунапарк: една територия за пълно разтоварване чрез преодоляване на вредни навици.

Някои упорито наричат слаклайна “ходене по лента”. В действителност ходенето е най-скучното нещо, което човек може да прави върху еластичната лента, обтегната на височина от максимум един метър над земята. Сравнението със скачане на батут е напълно уместно, ако си представим уреда дълъг 9-10 метра и широк едва 5 сантиметра.

С ключова дума “slackline” търсачката на Youtube ще се погрижи да добиете отлична представа за възможностите.

В началото всяка крачка е постижение, точно както при прохождането на бебетата. Основната трудност се състои в нуждата да почувстваме стабилност под краката си. Лентирането разкрива една нова истина за движението: можеш да продължаваш напред, независимо от чувството за несигурност. След половинчасови занимания обикновено от първоначалния страх не остава и следа, а залитането и колебанието провокират пъргаво и артистично отиграване, към което човек неусетно се пристрастява.

Дори когато крайниците вече не те държат, трудно можеш да спреш. При това положение е въпрос на откровена самоирония, че практикуващите този спорт в България наричат себе си лентяи. Още една причина да ги харесваме.

Покрай лентите бързо става ясно, че одобрението на околните е разсейващо точно колкото и клаксоните на преминаващите автомобили. Желанието да видиш резултата – да стигнеш до другия край или поне да се доближиш до него – е по-силно от моментната суета, особено ако тя ще те извади от равновесие. Усмивката може и да стои на лицето по-добре от прехапания език и вторачения в нищото поглед, но дали е достатъчно симетрична? При повечето хора изглежда е обратното. Ето защо в маймунапарка няма шанс някой да се главозамае от ласкателствата на околните: по-вероятно е да ги забрани!

Ако в лентирането концентрацията се радва на особена почит, то индивидуалният стил буквално е издигнат в култ: майсторството се измерва в проявеното въображение. Правила не съществуват. Няма задължителна програма, няма съревнование, нито пък очаквания – освен да направиш нещо невиждано до момента. Водещо е собственото усещане за свобода и спонтанност на движението. Всеки човек представлява уникална съвкупност от характерни жестове, пози, гъвкавост, комбинативност и емоционалност, които заедно дефинират личната му запазена марка върху лентите. Все пак има нещо общо между хората в маймунапарка и то е желанието им да се наиграят заедно.

Макар слаклайнът да не е от вчера, човечеството тепърва започва да му обръща заслуженото внимание. С типичната си склонност да търсим предизвикателствата в сложното и скъпото, често пропускаме възможности за простичко и достъпно, но гарантирано забавление. А то е най-зареждащо – особено когато е споделено.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s