Хроничен идеализъм

Posted: April 4, 2011 in български, наблюдения
Tags:

Дали справедливостта е възможна? Ето един въпрос, който вече не ме вълнува. Вместо да търся отговора, реших просто да се захвана с нещо, чрез което ежедневно да допринасям за нея.

След едномесечното обучение, днес започвам работа в Световния дюкян (World Shop) в Кьолн. Тук се предлагат единствено продукти с етикета на Fair Trade. Какво означава това? Цената е реална. Не е заплатена от някое експлоатирано човешко същество, рискуващо здравето и живота си, за да можем ние “на Запад” да имаме евтин шоколад, текстил или футболни топки. Точно преди година стъпих за пръв път там и се зарекох да залягам над немския, за да мога един ден и аз да участвам в тази политика на потребителската кошница. Защото “Феър трейд” представлява точно това – властта да определяш правилата на световната търговия чрез консуматорските си навици. Излишно е да споменаваме, че това не са широкоразпространените навици – търсенето на най-ниската цена, пазаруване заради самото пазаруване, безразличие към производителя и условията, на които са подложени работниците и техните семейства някъде там, в удобно изтикания извън съвестта ни Трети свят. Ако веднъж си се замислил за тези неща, ако си погледнал по-отдалече оскъдния семеен бюджет и си избрал по-скъпото за по-изгодно, няма как да не започнеш да консумираш по-пестеливо, което неизбежно води след себе си и други положителни нагласи.

the fair trade labelЗа мен основната причина да потърся такъв вид магазин в града, където заживях, беше някакъв филантропски пристъп. Сега обаче, познавайки добре голяма част от продуктите, виждам и съвсем конкретни ползи – от гледна точка на качеството стоките по Феър трейд не само не отстъпват на масовите такива, а и значително ги превъзхождат. Изискванията към сертифицираните производители са толкова много и толкова високи, че в областта на хранителните стоки “био” вече е станало синоним на “феър”. Екологичните норми вървят ръка за ръка със социални критерии като достойно вързнаграждение на всеки от производителите и работниците по веригата. Един от начините за постигане на това е елиминирането на голяма част от брънките в нея и по-точно – поредицата от печелещи за сметка на фермера. За сравнение, обичайният път на един продукт като кафето включва девет стъпки – от производител през преработвач, прекупвач, износител, борсов посредник, вносител, фирмата за печене и опаковане, търковски обект до крайния потребител. Ако се вгледаме в пътя на кафето по Феър трейд, там ще открием само 4 фази: (точно определени) производител, вносител или опаковач, търговски обект – и стоката вече е в ръцете на крайния потребител. Просто няма мегдан за извиване на китки – цените са гарантирани, отношенията – дългосрочни, а производствата – устойчиви.

С тези и още цял куп положителни мисли се приготвям за първия си официален работен ден – тук:

the world shop in cologne

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s