Нека да е ясно

Posted: April 16, 2011 in български, преживелици
Tags: ,

Възможностите винаги са там и обикновено са повече на брой. За добро или зло, понякога остават само две. Нула или единица. Едната е да, а другата – не. (Или обратното беше, за непрограмисти няма никакво значение.) Например, ако се чудиш как точно да се прибереш вкъщи по късна доба, можеш да избираш според кинтите в джоба, времето, разстоянието и настроението си. Разбира се, с повече въображение можеш да си улесниш живота и да ги сведеш до две: да решиш дали въобще да се прибереш.

Когато човекът до мен ме помоли през сълзи да цензурирам собственото си съдържание в собствения си блог, аз първоначално се впуснах в смели разсъждения как да надхитря системата. Исках по някакъв начин да продължа да пиша по съвест, като избягвам следващи дипломатически скандали.

Можех да си представя, че водя рубрика за забавните аспекти в семейния живот на една гей-двойка или просто да пречупвам всичко през призмата на социалните ангажименти (не че липсват, но могат и да досадят). Ежедневието ни изобилства от наблюдения върху проблемите на интеграцията в чуждо общество, както и върху културните особености на заобикалящите ни любопитни екземпляри… Сигурно всичко това ще може да ми послужи за прикритие… Кой знае какво ли още щеше да ми хрумне, ако бях продължила да нахвърлям идеи повече от 30 секунди – само и само да се уталожи малко напрежението, сварило ме абсолютно неподготвена и в момент, в който всичките ми сили бяха впрегнати в решаването на най-големия житейски проблем: пушенето. (Сега ми хрумва, че от това също би могло да излезе превъзходна рубрика!) От мен обаче се очакваше да реагирам незабавно. И адекватно. Все пак, когато съпругата иска нещо от теб, трябва да си насреща.

Поводът за тази молба беше съвсем основателен: неподозиран читател намираше в публикациите ми аргументи за клевети, натиск и провокации, злоупотребяваше с искреността на един редови блогър (не особено активен при това) и очевидно си вреше носа там, където очакваше да намери всичко друго, но не и цвете за мирисане.

Ароматните цветя също гният, естествено. При подходящи условия. Само че аз нямам намерение да позволя това да се случи.

За измислена игра – измислени правила. То не било толкова трудно. И аз ще си измисля едни, реших.

Изведнъж възможностите се сведоха до една. Никаква промяна на тактиката. Никакво хитруване, никакви заобикалки, никаква криворазбрана дипломация. Най-добрият вариант, при който никога да не съжалявам. Мога и да не се прибирам даже. Нека да е ясно:

Моят покрив е свободата.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s