Балада за летния ден

Posted: June 28, 2011 in български, римуване
Tags: , ,

Летният ден се събужда с усмивка, тихо край теб пропълзял, и преди на очите вода да си плиснеш, шепи от радост за теб е събрал. Летният ден намирисва на плажа, някъде там (непременно на юг!), с горещия, ситничък пясък и стъпките влажни, чертаещи път — на вълните напук. Летният ден е с очи на приятел: драго ти става да гледаш във тях. Той не капризничи и не чака заплата — летният ден върши всичко с размах. Летният ден е страхотен разбойник — няма задръжки, не търси вина. Скуката трудно понася и мрази програмите стройни. Той съществува единствено тук и сега. Летният ден е прахосник от класа. Плува блажено във приказен сън. Доста по-дълъг от двайсет и четири часа, отлично се чувства, изведен навън. Летният ден е ваканция, дълга колкото първата нежна любов. Спомен за близост, изгубил се бързо в поредния ден (различен — едва ли, но нов). Летният ден е за всеки награда. На сянка кога съм, повтарям си често това. Време е точка да сложа на тази балада, че лятото вече пристигна и в нашия град.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s