Нека си поспя още мъничко!

Posted: June 20, 2012 in български, преживелици
Tags: , ,

Случва ми се да сънувам България. Отиваме на море с приятели, после внезапно катерим някакви чукари, мъкнейки каси с бира през дебели преспи, но все се смеем. Движим се в дружинка и си бърборим сладко. За какво ли не. Понякога не мога да се събудя – толкова ми е хубаво да продължавам съня колкото може по-дълго.

Там винаги е топло и слънчево. Уютно и безгрижно. Чисто и истинско като детско приятелство. Там няма злободневие, няма сърдене и бързане. Там се чува припукването на съчките в огъня, а гласовете са благи и докосват сърцето. Там няма място за задни мисли, защото цари насладата от споделения миг. Възторг. Кеф. Нерафинирана радост от дъното на душата.

Знаете как някои по-ярки сънища са способни да определят настроението ни през целия ден – да го развалят или оправят в зависимост от съдържанието си. Сън като този може да ми държи влага и по-дълго. Всъщност колкото повече, толкова по-добре. Защото и другите ще намажат.

Comments
  1. Fileva Milena says:

    Е, който си може си го може. Това ми е първата мисъл след като прочетох горното и доста от нещата по-назад. Реших да не одобрявам с опцията “Like”, че първо не ми е от любимите начини на комуникация и второ не обичам изискванията за регистрации тук и там. Но не успях да се сдържа поне да не направя малък коментар и да кажа, че си заслужава да продължаваш, заради тези които ще четат и ще се замислят. А колко свежест ми дадоха някои неща…. Отлично!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s