Archive for the ‘наблюдения’ Category

Етикет. Лепваш го и всички знаят какво има вътре. От какво е направено и какво струва. Поне така си мислим. Че знаем. А всъщност най-често сме се споразумяли. Ти ми казваш, аз ти вярвам. Поздравяваш ме – значи ми желаеш доброто. Откъде накъде ще ми желаеш доброто? В това няма никаква логика. С цялото си поведение ми даваш ясно да разбера, че аз и ти не сме ние.

Единственото, което ми желаеш, е да не те изненадам. Да не ти осуетя старателно подготвените дългосрочни планове. Да не ти направя нещо лошо.

Знам го със сигурност. Ако цветът на кожата ми бледнееше, въобще нямаше да си правиш труда да любезничиш. Отдалеч се вижда: с твоите хора си жесток, защото си наясно, че няма да прекрачат границата. Ще подвият опашка и ще потърсят специализирана помощ. Обаче не знаеш от мен какво да очакваш.

Пробутваш ми изпразнени от съдържание реплики, за да се предпазиш. Вярваш, че там е спасението ти.

Това е твоята любезност. Това е твоят етикет. Това е твоето вълшебно наметало. Очаквай да те стопли в дългите самотни зимни вечери.

И не – не ти желая лека нощ, защото няма да се сетя повече за теб.

(негласни размисли под носа на един нищо неподозиращ местен хуманоид)

Да си имаш работа с клиентела от многознайковци е привилегия, често граничеща с проклятие. Някои от хората, отбили се да купят най-вкусния шоколад или най-ароматното кафе на света, преминават като сноп светлина през вратата и изпълват с още повече настроение и без това пъстрото пространство. Те отиват някъде, но не личи да бързат. Имат търпение, любознателни са, бърборят доста и поздравяват както на влизане, така и на излизане. Понякога не купуват нищо, защото имат конкретни предпочитания – а всеки открехнат отлично разбира, че поддържането на асортимента не е от силните страни на един Феъртрейд бизнес – и  само се информират кога да наминат пак за по-голям пазарен успех.

Други имат кристално ясен план за действие при посещението си. Провокират екипа с въпроси, на които е трудно да се отговори правилно, без да прозвучи една мънкащо-извинителна нотка в гласа. Интересното е какво търси тук човек, който нямал бил “чак толкова голямо доверие”, че да вярва в справедливите отчисления за дребните производители на кафе от Третия свят. Прекият повод е неотдавнашното увеличение на цените – апропо, в световен мащаб. При това дава над 8 евра за половин килограм на зърна. Или пък вежливата разтревожена жена, тръгнала си с 5 шоколада въпреки огромните подозрения за експлоатация на детски труд и въпроса “Къде е истината?”. Въпрос, който всъщност и аз споделям, но това не ме отказва, отчайва или прави скептик. Струва ми се сбъркано да пренасям върху всички марки недоверието, възникнало поради скандални разкрития за определен производител.

Скептиците понякога ми приличат на една по-зряла и по-изтънчена разновидност на хейтъри. Не твърдя, че от тях няма полза – напротив, ултра-критичното дълбаене и ровене са път към усъвършенстване. Важни факти излизат наяве тъкмо благодарение на това, че те неуморно търсят нещо гнило във всичко.

Въпреки това, целта е скептикът-хейтър да не бъде оставен да има последната дума. Само че при езиково ниво В1+ битката не изглежда съвсем равностойна.

Дали справедливостта е възможна? Ето един въпрос, който вече не ме вълнува. Вместо да търся отговора, реших просто да се захвана с нещо, чрез което ежедневно да допринасям за нея.

След едномесечното обучение, днес започвам работа в Световния дюкян (World Shop) в Кьолн. Тук се предлагат единствено продукти с етикета на Fair Trade. Какво означава това? Цената е реална. Не е заплатена от някое експлоатирано човешко същество, рискуващо здравето и живота си, за да можем ние “на Запад” да имаме евтин шоколад, текстил или футболни топки. Точно преди година стъпих за пръв път там и се зарекох да залягам над немския, за да мога един ден и аз да участвам в тази политика на потребителската кошница. Защото “Феър трейд” представлява точно това – властта да определяш правилата на световната търговия чрез консуматорските си навици. Излишно е да споменаваме, че това не са широкоразпространените навици – търсенето на най-ниската цена, пазаруване заради самото пазаруване, безразличие към производителя и условията, на които са подложени работниците и техните семейства някъде там, в удобно изтикания извън съвестта ни Трети свят. Ако веднъж си се замислил за тези неща, ако си погледнал по-отдалече оскъдния семеен бюджет и си избрал по-скъпото за по-изгодно, няма как да не започнеш да консумираш по-пестеливо, което неизбежно води след себе си и други положителни нагласи.

the fair trade labelЗа мен основната причина да потърся такъв вид магазин в града, където заживях, беше някакъв филантропски пристъп. Сега обаче, познавайки добре голяма част от продуктите, виждам и съвсем конкретни ползи – от гледна точка на качеството стоките по Феър трейд не само не отстъпват на масовите такива, а и значително ги превъзхождат. Изискванията към сертифицираните производители са толкова много и толкова високи, че в областта на хранителните стоки “био” вече е станало синоним на “феър”. Екологичните норми вървят ръка за ръка със социални критерии като достойно вързнаграждение на всеки от производителите и работниците по веригата. Един от начините за постигане на това е елиминирането на голяма част от брънките в нея и по-точно – поредицата от печелещи за сметка на фермера. За сравнение, обичайният път на един продукт като кафето включва девет стъпки – от производител през преработвач, прекупвач, износител, борсов посредник, вносител, фирмата за печене и опаковане, търковски обект до крайния потребител. Ако се вгледаме в пътя на кафето по Феър трейд, там ще открием само 4 фази: (точно определени) производител, вносител или опаковач, търговски обект – и стоката вече е в ръцете на крайния потребител. Просто няма мегдан за извиване на китки – цените са гарантирани, отношенията – дългосрочни, а производствата – устойчиви.

С тези и още цял куп положителни мисли се приготвям за първия си официален работен ден – тук:

the world shop in cologne