Posts Tagged ‘днес’

Случва ми се да сънувам България. Отиваме на море с приятели, после внезапно катерим някакви чукари, мъкнейки каси с бира през дебели преспи, но все се смеем. Движим се в дружинка и си бърборим сладко. За какво ли не. Понякога не мога да се събудя – толкова ми е хубаво да продължавам съня колкото може по-дълго.

Там винаги е топло и слънчево. Уютно и безгрижно. Чисто и истинско като детско приятелство. Там няма злободневие, няма сърдене и бързане. Там се чува припукването на съчките в огъня, а гласовете са благи и докосват сърцето. Там няма място за задни мисли, защото цари насладата от споделения миг. Възторг. Кеф. Нерафинирана радост от дъното на душата.

Знаете как някои по-ярки сънища са способни да определят настроението ни през целия ден – да го развалят или оправят в зависимост от съдържанието си. Сън като този може да ми държи влага и по-дълго. Всъщност колкото повече, толкова по-добре. Защото и другите ще намажат.

Летният ден се събужда с усмивка, тихо край теб пропълзял, и преди на очите вода да си плиснеш, шепи от радост за теб е събрал. Летният ден намирисва на плажа, някъде там (непременно на юг!), с горещия, ситничък пясък и стъпките влажни, чертаещи път — на вълните напук. Летният ден е с очи на приятел: драго ти става да гледаш във тях. Той не капризничи и не чака заплата — летният ден върши всичко с размах. Летният ден е страхотен разбойник — няма задръжки, не търси вина. Скуката трудно понася и мрази програмите стройни. Той съществува единствено тук и сега. Летният ден е прахосник от класа. Плува блажено във приказен сън. Доста по-дълъг от двайсет и четири часа, отлично се чувства, изведен навън. Летният ден е ваканция, дълга колкото първата нежна любов. Спомен за близост, изгубил се бързо в поредния ден (различен — едва ли, но нов). Летният ден е за всеки награда. На сянка кога съм, повтарям си често това. Време е точка да сложа на тази балада, че лятото вече пристигна и в нашия град.

Да си имаш работа с клиентела от многознайковци е привилегия, често граничеща с проклятие. Някои от хората, отбили се да купят най-вкусния шоколад или най-ароматното кафе на света, преминават като сноп светлина през вратата и изпълват с още повече настроение и без това пъстрото пространство. Те отиват някъде, но не личи да бързат. Имат търпение, любознателни са, бърборят доста и поздравяват както на влизане, така и на излизане. Понякога не купуват нищо, защото имат конкретни предпочитания – а всеки открехнат отлично разбира, че поддържането на асортимента не е от силните страни на един Феъртрейд бизнес – и  само се информират кога да наминат пак за по-голям пазарен успех.

Други имат кристално ясен план за действие при посещението си. Провокират екипа с въпроси, на които е трудно да се отговори правилно, без да прозвучи една мънкащо-извинителна нотка в гласа. Интересното е какво търси тук човек, който нямал бил “чак толкова голямо доверие”, че да вярва в справедливите отчисления за дребните производители на кафе от Третия свят. Прекият повод е неотдавнашното увеличение на цените – апропо, в световен мащаб. При това дава над 8 евра за половин килограм на зърна. Или пък вежливата разтревожена жена, тръгнала си с 5 шоколада въпреки огромните подозрения за експлоатация на детски труд и въпроса “Къде е истината?”. Въпрос, който всъщност и аз споделям, но това не ме отказва, отчайва или прави скептик. Струва ми се сбъркано да пренасям върху всички марки недоверието, възникнало поради скандални разкрития за определен производител.

Скептиците понякога ми приличат на една по-зряла и по-изтънчена разновидност на хейтъри. Не твърдя, че от тях няма полза – напротив, ултра-критичното дълбаене и ровене са път към усъвършенстване. Важни факти излизат наяве тъкмо благодарение на това, че те неуморно търсят нещо гнило във всичко.

Въпреки това, целта е скептикът-хейтър да не бъде оставен да има последната дума. Само че при езиково ниво В1+ битката не изглежда съвсем равностойна.

— Необяснимото е навсякъде около нас (и обикновено произлиза от Северна Америка) —

Помисли си за всички онези неща, които имаш да свършиш. До края на седмицата. Утре. Днес. Или най-добре – вчера. Някои от тях са просто досадни задължения, благодарение на които твоят неповторим свят продължава да се върти. Други обаче ти доставят удоволствие. Ръцете те засърбяват само при мисълта за тях. Даваш мило и драго, за да разчистиш програмата си за деня и да им се отдадеш до забрава, досущ като третокласник с написани домашни в ранен следобед.

Представяш ли си го вече? Е, чуй новината. Колкото и да си организиран, продуктивен, кадърен, талантлив, мотивиран – няма как да стане. Не и докато над теб висне голямото “но”.

(Тук рекламата прекъсва за антиреклама)

Всъщност това е едно голямо “И”. За да бъдем съвършено точни, то обикновено не виси, ами пълзи или витае наоколо. Голямото “И”. Противно на всяка граматика, то не свързва едно с друго. То изисква повече, отколкото дава в замяна. То е капризно, вечно недоволно, ненаситно. Обаче без него не можем да преживеем и ден. Едно истинско фатално привличане… Напаст!

Да, за него говорим. За него, който знае всичко. Началото и краят на всяко търсене. Свръх-разумът, на когото поверихме всичките си тайни, всичките си приятелства, фото- и видео-хрониките на отегчението си, всичките си надежди, битки и стремежи.

(Вмъкнат репортаж по темата)

“Измислихме го с грижа един за друг, наблюдавахме го как расте, радвахме се на новостите, които усвояваше, с несекващ ентусиазъм му наливахме информация като в бездънна яма … и още на двайсет-годишна възраст той реши, че има пълна власт над живота ни!”

“Освобождение!” – крещят недоволни потребители. “Искаме си свободата да бездействаме необезпокоявани, да пишем плагиатстваните си дисертации и тъпата си булевардна литература, да блогваме като бразилско свлачище оскъдното си умствено съдържание, да пилеем скъпоценните си човекочасове навсякъде другаде, освен в Интернет!”

(Край на антирекламната пауза)

Всяка тревога тук е излишна. Вече имаме продукта “Фрийдъм”! Защо да хабите воля, когато свободата може да ви бъде наложена? Защо да решавате проблем, когато можете да избягате от него? Защо да изключвате Интернета, когато ние с радост ще ви го спрем само срещу 10 долара?

(Край на рекламата)

Защо да търсите вината в себе си? Освободете се от всякаква отговорност за действията си. Ние ще ви помогнем, като ви дадем тази свобода. Защото свободата вече има цена и тя е по джоба на всеки. Тя не струва повече от месечната ви такса за Интернет.